Едни неща....
Върви си утро- не идвай,
Недей да водиш новия ден.
Не събуждай нови мечти,
Изплаках вече всички сълзи!
Не ми припомняй как болката кънти
В душата- между четири стени
Не ме вини, недей
Птичка без сърце не пей.
Крилата ме болят от полет без посока
Съдбата ли- не, тя не е жестока
Тя няма общо със това
Че се счупи клукленската ми душа.
Върви си утро- не тъжи
Аз нямам повече очи
Да гледам на света с усмивка
Върви и не идвай утре пак.
************
Един странник тъмноок се спря пред моя праг
Беше мрак, и беше буря
Беше студ и беше ад.
Да го посрещна ли с усмивка- ще го омагьоса моя свят
Ще лети и ще мечтае
Ще се ражда пак и пак
А ще може ли отново да живее, когато огъня умре
Когато лед скове душата
И задухат ветрове.
Защо ористнице любима изпращаш тези две очи
Аз не сикам да живея
Не го моли да ме спаси.
Ще лети ли в самотата и ще сваля ли угаснали зведи
Не искам болка-
Ако ще боли го отпрати.
**************
Миг, спри, стой не бягай
Не яхвай сребърните си коне
Остави ме дъх да си поема
Мъничко поне.
Побърка ли се, подлудя ли
Сърцето няма да ми издържи
Каква отвара си забъркал,
Че всико тук блести.
И...в огледалото-дете
Ти пък от къде се взе
Как познато ми изглежда
Не помня от къде
Виждала съм таз усмивка
Тез очи с мечти
Тази палава игривка
Ох, миг, поспри.