twister's sister

Понякога толкова много искам да надникна в света на другите. Толкова ме привличат тайните, които пазят другите. А те дори не винаги са тайни в истинския смисъл на думата, а най-обикновени отговори на въпросите, които нямам смелост да задам... или не ми е интересно да попитам просто така.

Толкова много искам да науча "тайните" неща, че прегарям в усилията си и когато вратата се отвори в крайна сметка или вече не ми е интересно, или се отвращавам от наученото. 

При всички положения любопитството убива котката.

Гледат ме с насмешка- укорително.

Хихикат зад гърба ми, че още съм дете,

а детствтото ми отдавна било минало

и трябвало бъдеще да се кове.

 

Смеят ми се- уж доброжелателно,

че във малките неща намирам радости,

а аз им смигам дяволито 

и подхващам сшойте пакости.

 

Мерело се щастието в цифри

и успеха във пари,

а аз съм харчила на вятъра

ценните си дни.

 

Трябвало на тез години

мъж да имам и деца,

а аз съм тичала със вятъра,

за да пускам хвърчила.

 

Гледат ме с насмешка- укорително.

Хихикат зад гърба ми, че още съм дете.

А очите им ме гледат умолително-

да поиграят с мене искат те.

Чакам те да дойдеш и да ме разкриеш,

да ме разкъсаш със въпроси,

надълбоко в душата ми да риеш,

а погледа ти жаден за още да проси.

 

Чакам те да дойдеш и да ме попиташ

откъде са тез криле в ума ми,

защо в усмивката ми виждаш

безброй звезди, лица и хуни.

 

Чакам те да дойдеш и да ме извикаш

през същността ми да те преведа,

да те водя през реките

на душата и ума.

 

Чакам те като престъпник да ме питаш

откъде е този плам и този грях...

Чакам те и ти все идваш,

но да попиташ все не искаш...или те е страх.

 В тази студена нощ (ехоо ко стана с пролетта?! коя дата сме- нея още я няма!! ) безсмислено ровя из нета и попаднах на  това 

и това

и това 

е, много ме зарадва! 

 

Ето два клипа, които адски ме впечатлиха и са много добре направени! Владо Стефанов от "Фотосинтезис" си заслужава овациите! Само дето е срамежлив и никъде не се пише като автор, а би трябвало!  ;-)

Боди арт 

Формула 1

Не очаквай да мисля,
че в това има смисъл
Много казани думи и
тези "Обичам те"
да стоят помежду ни
недоказани думи
не очаквай да вярвам,
когато ми казваш, че обичаш ме

Опитвам се да мисля,
опитвам се да разбера
приличаш ли на някой, когото чаках досега
И ако този път си ти,
няма ли силно да боли...
Аз не знам...
Може би аз не те познах,
може би още ме е страх да разбера
Аз дойдох да ти припомня повече неща за любовта
Но не сега

Ако със теб се доближим,
може би няма да сгрешим,
но аз не знам
Исках със теб, но не посмях,
може би също ме е страх да рабера
аз съм тук да ти призная повече неща за любовта,
но не сега

Мислих много дълги нощи,
чаках досега
но все сама
не мога да те чакам още
пак да разбера за любовта

  Мислех, че досега Китайският гении е разгънал своята индустриална мощ и повече няма накъде да се простира. Но не! била съм в голяма заблуда! след като вчера се оказа, че ако искам климатик мога да избирам за една и съща марка и един и същ модел между китайски или малаазийски (съответно с разлика в цената), като същото важи и за куп други стоки. Днес с потрес установих, че вече има Китайски БМВ-та, Нисани, Фордове, Буици и т.н.

Това вече на нищо не прилича! нишо чудно утре да се появи протип на самата мен, само дето ще е в Китайски и Европейски вариант. :-(

Оххх опитвах се да опиша пътуването си и преживяванията в Мармарис, но понеже искам да споделя всичко - все не ми остава време. Така, че с няколко думи ще кажа- беше адски яко! Полета, престоя, екскурзиите, забавленията, дискотеките, хората- всичко беше страхотно! Ако имам възможност другото лято пак ще отида там. Курорта е много модерен и "отворен"- няма нищо общо с типична Турция!

Мисля, че снимките ще кажат много повече от моите обяснения.

Летище София и в самолета

Първи часове в Мармарис 

Квартала на богатите- Ичмелер 

Нощния живот :-)))))) 

Хотела и крепостта на Мармарис 

Памуккале- мястото, на което удавихме единия фотоапарат :-(. То затова и снимките са толкова малко. Да е жив и здрав човека, измислил фотоапаратите за еднократна употреба, че поне на хартиен носител имам малко снимки. 

Къщата на Дева Мария в Ефес 

Ефес- древния град и едно от седемте чудеса на света- храма на Артемида. Ако се чудите кой е той- това е онази стърчаща колона насред полето. Това е останало от храма :-(. Защо не са го реставрирали незнам. Много е смешно- хахах голямото чудо- няма що!

Музея на железниците- някъде по пътя :-( 

 

Ами това е! Сега гледам дъжда навън и си спомням топлото време, слънцето и емоциите... 

 

  Как да не се изфука човек. След стотици часове прекарани в обикаляне на огромни молове, хиляди магазини и почти нервна криза в Израел най-сетне намерих това, което търсех (не че знаех какво искам, ама като го видях разбрах, че това е ТО или ТЯ- моята нова рокля).

 

Приятелката ми се жени в събота, но не го прави защотото ме обича и след 00ч ще ме поздравят за рожденния ми ден, а за да й излезе по-евтино сватбата и от 00:01 ч в неделя аз ще трябва да черпя (всичко това в кръга на добря майтап).

Покрай всички приготовления за Големия Ден не само на малдоженците, а и на всички останали, които като мен реват, че са на сватба и нямат нищо подходящо, затова се започва едно харчене на пари за дрехи, обувки и подаръци, ми минава един спомен през главата... Връщам се 7-8 години назад и с умиление си спомням как двете мацки, които първи от компанията се омъжиха, размахваха пръст и гаджета като носни кърпички и тръбяха пред света как няма да стъпят пред олтара преди да чукнат 30така. еххх какво нещо е живота.... 

Да са живи и здрави младите, да се вземат щом се обичат и таз година булка до година люлка. повече тостов е не знам.

В неделя се върнах от Израел. На втория ден там установих колко манипулативни за журналистите. Тук така ни представят ситуацията все едо хората живеят скрити в бункери, треперещи от страх, а то какво- една ултра модерна държава, небостъргачи, лъскави коли, купуваш си билет за кино и си избираш място по интернет.

Абе изобщо както разбирате хареса ми. Е, в БГ съм родена, тук всичко ми е мило, то е неизменно, освен това никъде другъде по света (ако не броим Румъния) не съм ходила, но все пак не мисля че въодушевението ми е породено от неопитността. 

Много се надявам един ден и ние да станем една добре развите държава, защтото иначе си имаме всичко останало- местоположение, климат, природа.

Там всичко зелено се потдържа живо изкуствено с капково напояване. гледаш храстче и под него маркуч.

Относно Йерусалим. Определено има нещо необичайно на това място. Или наистина бушуват страхотнии енергии там, или компанията, която се правила картата на града има бъг в софтуера. GPSa направо полудя. Въртя ни в кръг 40 мин и накрая отказа тотално да работи. В момента, в който излязохме извън града се върна към живот и ни поведе обратно към вкъщи.

Иначе като християнка тотално се изложих.  Оказа се че има няколко църкви и аз естествено нямах представа къде всъщност е Божи гроб. Добре че имах късмет само една да е отворена и се оказа че е тази, която ми трябва (докато не се прибрахме в къщи и не проверих в интернет не бях много убедена че съм била на правилното място). Ужас! Иначе и Стената на плача по ТВ изглежда огромна- явно нещата не винаги са такива каквито са в действителност.Горкия Христос- пъдя до Голгота, както и всички улички в стария град са тесни, малко страшни, защото на повечето места са направо като тунели, и адски объркани. Нали не сте си помислили, че не сме се изгубили.  След като паркирахме колата на 1 км от стария град и обиколихме по най-сложния път пеша се озовахме пред огромен паркинг точно да входа за светите места :-(. Е, поне повървяхме (което основно правихме и предишните и следващите дни)

Обходих една част от моловете в Тел Авив и района, ходихме на сафари (тоест е зоологическа градина без клетки), направихме си плаж на Средиземноморското крайбрежие, посетихме Мини Израел. Абе, доста километри пропътувахме (по идеално гладки пътища) докато ми покажат различните забележителности и естествено остана още какво да се види.

Ами стига съм дрънкала. Ето снимки. 

  Работа, кинти, банката ми ги взема, шефа кара критическа, гаджето ми...ооопс няма такъв субект, Винса (ех този Винс), лятото, диетите, абе лудница пълна! Трябва да си изхабя енергията някъде!

 Явно лудия дето изпозастреля сума ти народ в Щатите не е чувал за пейнт бол (или пък вече е решил да мине на нещо по-хард, лелее). Нищо, аз като ентусиазиран бегинър доста добре се представих и се задоволих емоционално (как звучи само, а)!

Прави излязоха момчетата от клуба- статистиката сочи, че жените са по-добри стрелци и тактици и оцеляват по-дълго в играта (или просто повече ги пазят). 

Чувството е неописуемо! ...Болката ако те цапнат на голо място също! Обаче всичко си заслужава! Аз лично ходих една седмица с насинено гърло, все едно някой ме е смукал здраво

Нищо, че бях единствения женски индивид в игра с още 7 момчета, без да се прехвалвам, се справих наравно с тях.

Енджойвайте снимките!

а ето и координатите на клуба: 058/62 10 10

0887/971708 или www.paintball-vimpel.hit.bg

хубавото е, че ти предоставят пълна екипировка и могат да ти осигурят техника и екипировка където си харесаш терен!