twister's sister

Хората не веднъж са го казвали- борбата със себе си е най-тежка. Чувала съм го можеби толкова много пъти, колкото и съм го изпитвала. Има моменти, в които разума и сърцето все едно с корабни въжета ме дърпат в противоположни посоки.

Онзи ден пак Го преживях. Бях все едно в транс. Говорех на себе си и моето аз ми отвръщаше и ме оборваше. И това всичко за какво- заради някакъв си филм. Беше неделя следобед и с Йоанна карахме колела. Награбила бях и фотоапарата с надеждата, че днес ще направя Кадъра, Снимката, която трябва да представя за изложбата. все едно някой е забележи, че от всички курсисисти само аз нямам снимка на изложбата, все едно някой ще дойде да я види, все едно. Наистина е все едно, но за мен това е признание, че мога (мога нещо, което не знам как се прави), че имам "поглед" и "виждане".  

И така с колелото с приятелката и с мисълта за снимката попаднахме на снимачна площадка. Адреналина ми се покачи. Помолих Йоанка да спрем за малко да щракна каквото успея. Извадих апарата и си мислех Господи това е шанс! Погледнах през визйора и там нямаше нищо. Нищо, което си заслужва да снимам. Снимах това- онова, но от толкова много хора, кабели, камери всъщност не остава нищо за снимане. Постоях 5-6 минути и тръгнахме. Бях сърушена. Чак сега започнах да обмислям кое как можеше да стане. Божеее защо бързах толкова. Като снимам винаги бързам и винаги греша. 

Отидохме почти до края на крайбрежната алея, пихме кафе, гледахме морето, снимах пламите, кучетата, хората и се чувствах жалка, че не можах да снимам актьорите още по-добре, още повече, още по-близо.

След час тръгнахме наобратно. 

Снимачната площадка се бе преместила и пак се натъкнахме на декорите. само режисьорите и техниците бяха там. Пощраках още малко, но с и без тези снимки не бях удовлетворена. Исках да остана часове, да щракам, да дебна, да хвана дори един единствен миг, който си струва. Помислих си, че изглеждам глупаво и затова тръгнах. а желанието да остана ме стегна за гърлото. въртях педалите и пак мислех за кадъра. Изведнъж срещу мен се появиха тримата главни актьори- в буржоазките си дрехи, вървяха и говореха, около тях нямаше никого, а камерата ми беше в чантичка в раницата на гърба ми- твъърде далче. Бях попарена от ужас. Почти все едно да видя как умира човек, а аз не мога да му помогна.

Тогава започна борбата. Исках да се върна, а ума ми говореше- ти луда ли си? за какво ти е? снимките няма да ги продадеш така или иначе, защото не това е целта ти. хайде прибирай се стига си мислила. 

Сърцето ми, обаче крещеше още по-силно: какво пък толкова! нека се върна, дори да ме изгонят. това не е лудост, а страст. какво лошо има в това?

И така около 20 минути, докато в каря на краищата не се върнах.  Светлината беше кофти. Не знаех как да направя настройките. И въпреки това снимах ли снимах. 

Прегледах набързо кадрите- имаше добри попадения. 

Вече удовлетворена тръгнах да се прибирам и вее знаех- дори една снимка да не е станала това няма никакво значение. Аз постигнах своето- преборих се със себе си, върнах се и направих това, което 100% от моята същност желаеше.

 

PS. От всички снимки само една, онази която даже не помня как направих, ще участва на изложбата. Всички онези, които си мислех, че съм снела добре се оказаха с добър замисъл, но без фокус...  

 

Понякога толкова много искам да надникна в света на другите. Толкова ме привличат тайните, които пазят другите. А те дори не винаги са тайни в истинския смисъл на думата, а най-обикновени отговори на въпросите, които нямам смелост да задам... или не ми е интересно да попитам просто така.

Толкова много искам да науча "тайните" неща, че прегарям в усилията си и когато вратата се отвори в крайна сметка или вече не ми е интересно, или се отвращавам от наученото. 

При всички положения любопитството убива котката.

Гледат ме с насмешка- укорително.

Хихикат зад гърба ми, че още съм дете,

а детствтото ми отдавна било минало

и трябвало бъдеще да се кове.

 

Смеят ми се- уж доброжелателно,

че във малките неща намирам радости,

а аз им смигам дяволито 

и подхващам сшойте пакости.

 

Мерело се щастието в цифри

и успеха във пари,

а аз съм харчила на вятъра

ценните си дни.

 

Трябвало на тез години

мъж да имам и деца,

а аз съм тичала със вятъра,

за да пускам хвърчила.

 

Гледат ме с насмешка- укорително.

Хихикат зад гърба ми, че още съм дете.

А очите им ме гледат умолително-

да поиграят с мене искат те.

Чакам те да дойдеш и да ме разкриеш,

да ме разкъсаш със въпроси,

надълбоко в душата ми да риеш,

а погледа ти жаден за още да проси.

 

Чакам те да дойдеш и да ме попиташ

откъде са тез криле в ума ми,

защо в усмивката ми виждаш

безброй звезди, лица и хуни.

 

Чакам те да дойдеш и да ме извикаш

през същността ми да те преведа,

да те водя през реките

на душата и ума.

 

Чакам те като престъпник да ме питаш

откъде е този плам и този грях...

Чакам те и ти все идваш,

но да попиташ все не искаш...или те е страх.

 В тази студена нощ (ехоо ко стана с пролетта?! коя дата сме- нея още я няма!! ) безсмислено ровя из нета и попаднах на  това 

и това

и това 

е, много ме зарадва! 

 

Ето два клипа, които адски ме впечатлиха и са много добре направени! Владо Стефанов от "Фотосинтезис" си заслужава овациите! Само дето е срамежлив и никъде не се пише като автор, а би трябвало!  ;-)

Боди арт 

Формула 1

Не очаквай да мисля,
че в това има смисъл
Много казани думи и
тези "Обичам те"
да стоят помежду ни
недоказани думи
не очаквай да вярвам,
когато ми казваш, че обичаш ме

Опитвам се да мисля,
опитвам се да разбера
приличаш ли на някой, когото чаках досега
И ако този път си ти,
няма ли силно да боли...
Аз не знам...
Може би аз не те познах,
може би още ме е страх да разбера
Аз дойдох да ти припомня повече неща за любовта
Но не сега

Ако със теб се доближим,
може би няма да сгрешим,
но аз не знам
Исках със теб, но не посмях,
може би също ме е страх да рабера
аз съм тук да ти призная повече неща за любовта,
но не сега

Мислих много дълги нощи,
чаках досега
но все сама
не мога да те чакам още
пак да разбера за любовта

Върви си утро- не идвай,

Недей да водиш новия ден.

Не събуждай нови мечти,

Изплаках вече всички сълзи!

 

Не ми припомняй как болката кънти

В душата- между четири стени

Не ме вини, недей

Птичка без сърце не пей.

 

Крилата ме болят от полет без посока

Съдбата ли- не, тя не е жестока

Тя няма общо със това

Че се счупи клукленската ми душа.

 

Върви си утро- не тъжи

Аз нямам повече очи

Да гледам на света с усмивка

Върви и не идвай утре пак.

 

 

************

 

Един странник тъмноок се спря пред моя праг

Беше мрак, и беше буря

Беше студ и беше ад.

Да го посрещна ли с усмивка- ще го омагьоса моя свят

Ще лети и ще мечтае

Ще се ражда пак и пак

А ще може ли отново да живее, когато огъня умре

Когато лед скове душата

И задухат ветрове.

Защо ористнице любима изпращаш тези две очи

Аз не сикам да живея

Не го моли да ме спаси.

Ще лети ли в самотата и ще сваля ли угаснали зведи

Не искам болка-

Ако ще боли го отпрати.

 

 

**************

 

Миг, спри, стой не бягай

Не яхвай сребърните си коне

Остави ме дъх да си поема

Мъничко поне.

 

Побърка ли се, подлудя ли

Сърцето няма да ми издържи

Каква отвара си забъркал,

Че всико тук блести.

 

И...в огледалото-дете

Ти пък от къде се взе

Как познато ми изглежда

Не помня от къде

 

Виждала съм таз усмивка

Тез очи с мечти

Тази палава игривка

Ох, миг, поспри.

 

 

 

Тези, които са добри, са грозни.

Ако са красиви, са лоши.

Ако са красиви и добри, са гей.

Ако са красиви, добри и хетеросексуални, са женени.

Aкo не са кой знае колко хубави, но са добри, нямат пари.

Неособено красивите, добри и с пари си мислят, че си с тях за парите им.

Красивите, но без пари са с теб заради парите ти.

Красивите, неособено добрите и умерено хетеросексуалните не те смятат за достатъчно хубава, че да си с тях.

Ако те смятат за хубава, добри са и имат пари, са подлеци.

Умерено симпатичните и благосъстоятелни мъже, които са и умерено добри, са срамежливи и никога не взимат инициативата в свои ръце!

Мьжете, които не взимат инициатива, губят интерес към теб, ако ти я вземеш.

Ако си нежна с тях, те смятат за глупава.

Ако пък не си, значи си безчувствена.

Ако не се грижиш достaтъчно за външния си вид, си запусната.

Ако пък се грижиш прекалено, значи искаш да сваляш други мъже.

Ако не работиш, си една обикновена домакиня.

Ако работиш и дори печелиш повече от тях, ги е яд на теб.

Ако плащат винаги те, ги експлоатираш.

Ако плащаш ти, се чувстват унизени.

Ако спиш с тях, не си сериозна.

Ако не спиш, значи не ги обичаш.

Ако те правят кариера, значи са способни.

Ако ти правиш кариера, значи си преспала с шефа.

Ако те излизат и с други жени, то е, защото мъжката натура е такава.

Ако ти излизаш и с други мъже, значи си невярна.

Ако излизаш с мъж без пари, си глупава.

Ако излизаш с милиардер, си опортюнистка.

Ако на 30 години още не са женени, се превръщат в много търсени ергени.

Ако ти на 30 години все още не си се омъжила, значи вече си изпуснала влака.

Ако си в лошо настроение, си невротичка.

Ако те са в лошо настроение, горките, не ги разбираш.

Ако си грозна, не те удостояват и с поглед.

Ако си хубава и интелигентна, се страхуват от теб.

Ако ти слагат рога и още си с тях, значи си глупава.

Ако ти сложат рога и им кажеш да си гледат работата, значи не проявяваш търпение.

Ако имат любовница, то е, защото вкъщи не намират това, от което се нуждаят.

Ако ти имаш любовник, значи си проститутка.

Ако те излизат с доста по-млада жена, браво, браво, браво!

Ако ти излизаш с доста по-млад мъж, значи имаш нужда от някаква „услуга“.

Ако са непоносими, опитай се да ги разбереш, защото са имали тежък ден.

Ако ти си непоносима, значи си в цикъл.

Как да ги разбереш, след като и самите те не могат да се разберат?“

  Мислех, че досега Китайският гении е разгънал своята индустриална мощ и повече няма накъде да се простира. Но не! била съм в голяма заблуда! след като вчера се оказа, че ако искам климатик мога да избирам за една и съща марка и един и същ модел между китайски или малаазийски (съответно с разлика в цената), като същото важи и за куп други стоки. Днес с потрес установих, че вече има Китайски БМВ-та, Нисани, Фордове, Буици и т.н.

Това вече на нищо не прилича! нишо чудно утре да се появи протип на самата мен, само дето ще е в Китайски и Европейски вариант. :-(

Оххх опитвах се да опиша пътуването си и преживяванията в Мармарис, но понеже искам да споделя всичко - все не ми остава време. Така, че с няколко думи ще кажа- беше адски яко! Полета, престоя, екскурзиите, забавленията, дискотеките, хората- всичко беше страхотно! Ако имам възможност другото лято пак ще отида там. Курорта е много модерен и "отворен"- няма нищо общо с типична Турция!

Мисля, че снимките ще кажат много повече от моите обяснения.

Летище София и в самолета

Първи часове в Мармарис 

Квартала на богатите- Ичмелер 

Нощния живот :-)))))) 

Хотела и крепостта на Мармарис 

Памуккале- мястото, на което удавихме единия фотоапарат :-(. То затова и снимките са толкова малко. Да е жив и здрав човека, измислил фотоапаратите за еднократна употреба, че поне на хартиен носител имам малко снимки. 

Къщата на Дева Мария в Ефес 

Ефес- древния град и едно от седемте чудеса на света- храма на Артемида. Ако се чудите кой е той- това е онази стърчаща колона насред полето. Това е останало от храма :-(. Защо не са го реставрирали незнам. Много е смешно- хахах голямото чудо- няма що!

Музея на железниците- някъде по пътя :-( 

 

Ами това е! Сега гледам дъжда навън и си спомням топлото време, слънцето и емоциите... 

 

  Как да не се изфука човек. След стотици часове прекарани в обикаляне на огромни молове, хиляди магазини и почти нервна криза в Израел най-сетне намерих това, което търсех (не че знаех какво искам, ама като го видях разбрах, че това е ТО или ТЯ- моята нова рокля).

 

Приятелката ми се жени в събота, но не го прави защотото ме обича и след 00ч ще ме поздравят за рожденния ми ден, а за да й излезе по-евтино сватбата и от 00:01 ч в неделя аз ще трябва да черпя (всичко това в кръга на добря майтап).

Покрай всички приготовления за Големия Ден не само на малдоженците, а и на всички останали, които като мен реват, че са на сватба и нямат нищо подходящо, затова се започва едно харчене на пари за дрехи, обувки и подаръци, ми минава един спомен през главата... Връщам се 7-8 години назад и с умиление си спомням как двете мацки, които първи от компанията се омъжиха, размахваха пръст и гаджета като носни кърпички и тръбяха пред света как няма да стъпят пред олтара преди да чукнат 30така. еххх какво нещо е живота.... 

Да са живи и здрави младите, да се вземат щом се обичат и таз година булка до година люлка. повече тостов е не знам.

В неделя се върнах от Израел. На втория ден там установих колко манипулативни за журналистите. Тук така ни представят ситуацията все едо хората живеят скрити в бункери, треперещи от страх, а то какво- една ултра модерна държава, небостъргачи, лъскави коли, купуваш си билет за кино и си избираш място по интернет.

Абе изобщо както разбирате хареса ми. Е, в БГ съм родена, тук всичко ми е мило, то е неизменно, освен това никъде другъде по света (ако не броим Румъния) не съм ходила, но все пак не мисля че въодушевението ми е породено от неопитността. 

Много се надявам един ден и ние да станем една добре развите държава, защтото иначе си имаме всичко останало- местоположение, климат, природа.

Там всичко зелено се потдържа живо изкуствено с капково напояване. гледаш храстче и под него маркуч.

Относно Йерусалим. Определено има нещо необичайно на това място. Или наистина бушуват страхотнии енергии там, или компанията, която се правила картата на града има бъг в софтуера. GPSa направо полудя. Въртя ни в кръг 40 мин и накрая отказа тотално да работи. В момента, в който излязохме извън града се върна към живот и ни поведе обратно към вкъщи.

Иначе като християнка тотално се изложих.  Оказа се че има няколко църкви и аз естествено нямах представа къде всъщност е Божи гроб. Добре че имах късмет само една да е отворена и се оказа че е тази, която ми трябва (докато не се прибрахме в къщи и не проверих в интернет не бях много убедена че съм била на правилното място). Ужас! Иначе и Стената на плача по ТВ изглежда огромна- явно нещата не винаги са такива каквито са в действителност.Горкия Христос- пъдя до Голгота, както и всички улички в стария град са тесни, малко страшни, защото на повечето места са направо като тунели, и адски объркани. Нали не сте си помислили, че не сме се изгубили.  След като паркирахме колата на 1 км от стария град и обиколихме по най-сложния път пеша се озовахме пред огромен паркинг точно да входа за светите места :-(. Е, поне повървяхме (което основно правихме и предишните и следващите дни)

Обходих една част от моловете в Тел Авив и района, ходихме на сафари (тоест е зоологическа градина без клетки), направихме си плаж на Средиземноморското крайбрежие, посетихме Мини Израел. Абе, доста километри пропътувахме (по идеално гладки пътища) докато ми покажат различните забележителности и естествено остана още какво да се види.

Ами стига съм дрънкала. Ето снимки. 

  Работа, кинти, банката ми ги взема, шефа кара критическа, гаджето ми...ооопс няма такъв субект, Винса (ех този Винс), лятото, диетите, абе лудница пълна! Трябва да си изхабя енергията някъде!

 Явно лудия дето изпозастреля сума ти народ в Щатите не е чувал за пейнт бол (или пък вече е решил да мине на нещо по-хард, лелее). Нищо, аз като ентусиазиран бегинър доста добре се представих и се задоволих емоционално (как звучи само, а)!

Прави излязоха момчетата от клуба- статистиката сочи, че жените са по-добри стрелци и тактици и оцеляват по-дълго в играта (или просто повече ги пазят). 

Чувството е неописуемо! ...Болката ако те цапнат на голо място също! Обаче всичко си заслужава! Аз лично ходих една седмица с насинено гърло, все едно някой ме е смукал здраво

Нищо, че бях единствения женски индивид в игра с още 7 момчета, без да се прехвалвам, се справих наравно с тях.

Енджойвайте снимките!

а ето и координатите на клуба: 058/62 10 10

0887/971708 или www.paintball-vimpel.hit.bg

хубавото е, че ти предоставят пълна екипировка и могат да ти осигурят техника и екипировка където си харесаш терен!