Това е бебе Томи. Роден е между 15ти и 16ти Март тази година. Риба е нищо, че е котка. По- точно котак (но и това още не е сигурно). След месеци чакане на подходящия момент, в който в крайна сметка да сбъдна мечтата си ето, че заветния момент дойде. Още не мога да повярвам! В петък реших, че вече ще направя нещо по въпроса с котето, защото както всички мои познати и непознати знаят аз рева за котка от месеци насам. Изчетох безкрайни статии за отглеждането, храненето, хигиената, дресировката (ако изобщо се поддадат, защото по-ското те дресират нас, както снощи се уверих, но по-нататък ще доразкажа). В един момнет започнах да си задавам екзистенциалния въпрос защо всъщност искам да се грижа добре за животинчето- заради него самото или, за да не ми тежи на съвестта ако го уморя. Сещам се за отговора и се подсмихвам под мустак- една смърт дори и котешка ще ми тежи адски много :-)))
И ето петък ме дари с осенителна идея, а в събота вече бях прозвънила всички обяви в "Позвънете", започващи с "Подарявам коте....". Чувствах се гузно да ходя по хората и да оглеждам котетата. Мми ако нем и харесат, как да се измъкна...добре, че едно от момичетата имаше снимки та ми спести неудобното мънкане и разпитване. Тъкмо си бях харесала едно от нейните котета, когато телефонът ми звънна. Някаква жена каза, че има пропуснато повикване от моя телефон. От къде да знам, на ден звъня на толкова хора... да не би да е нещо по работа....
-Да не е за обявата за котета, аз подарявам коета.
-А, да! Ами аз си търся коте, ама да е малко, ама не много малко. Вашите какви са?
-Те са две на по 2 мес
-Ох. ами аз искам само едно. Как изглеждат. Снимки имате ли?
- Хубави са- те всички са хубваи- ами снимки нямам. Искате ли да ги видите?
- Амииии аз таковааа ми незнам. то сега не ми е много удобно. ами ако не ми харесат (ей Богу, това винаги ми е било адски неудобно)
- Нищо, елате да ги видите. Вие къде сте?
- Ами в какъв смисъл къде? В момента съм в центъра- на работа съм, но иначе живея в кварталите (ааа, как така ще казвам къде точно живея. нали си избирам коте, а не апартамент)
- Ама къде в кварталите?
хмммм, съмнително....
- Мииии, до КАТ (така го смънках и така исках вече да затворя телефона. мина ми мерака за котка и за всичко. какъв беше този разпит. и защо така настояваше тази жена да видя котетата)
- Чудесно! (това пък какво- съседка ли ми е?!) Ми те котетата са да Кауфланд. Хайде искате ли да ги видите?
- ми, добре (набутах се кво да правя). ама аз сега тъкмо си тръгвам към вкъщи. може ли до час да дойда?
- може! чакам ви!(не смятам за необходимо да споменавам адреса на жената)
Карам и се чудя: хубави ли са котаците, тази жена да не е някоя самотница дето няма с кой да си говори и да ме държи един час у тях, уф, защо не мога да намеря блока, да неби да съм чула грешно; ами ако изобщо не отида, я пък ще ми звъни; добре добре ето го блока- качвам се и по най-бързия начин си тръгвам!
Звъня. Отваря ми жена на средна възраст с коте в ръце. ах колко е пухкав! заприказвахме се, показа ми майка му, братчето му, разказа ми за навиците. А аз вече бях решила! Ще го взема! Братчето му беше по-сив и екзотичен, но аз сякаш си се влюбих от пръв поглед в моето си коте.
Казах на жената, че ще го взема.
- не, искам да си помислите добре! ще ви го дам, ако наистина ще се грижите за него!
А, сега де! хубава работа! ами нали затова съм тук! искам да се грижа за котака, толкова неща съм изчела (но чак след това рабрах какво точно имаше предвид Ана :-))) ).
- Е, добре, ще си помисля. маам може ли утре да го взема.
-може, може, но все пак ми се обадете, след като си помислите добре!
Какво ти мислене, братче. Слязох долу, запалих колата и газ към първия зоомагазин. Купих тоалетна, храни, играчки, абе всичко необходимо за бебето. След 1 час вече ги бяха наредила вкъщи и се бях обадила да се уговорим кога да взема малчо вкъщи.
Обадих се на нашите, на гаджето ми, на приятелките ми! Котеееееее! Лудост, но съм щастлива!
ДЕН 1
В неделя рано сутринта изпраих Влади на работа и хукнах с един кашон в колата да си взема котето. Името му само ми дойде наум още като го видях- Томи.
Хайде Томи, сбогувай се и идавй с мен! Беше драматичен момент! Той мяука от кашона, аз се вълнувам, стопанката му плаче, вънка пече и се задава горещ ден!
Звука на плачещо коте в кашон е сърцераздирателен и нервоскъсащ! Добре, качих го вкъщи и сега какво?
Хайде поразгледай, поиграй си, ето ти храната, ето ти тоалета, аз съм в другата стая.
ДА ама Не
Томи реве като съдран. Не иска да яде, не иска да играе, реве ли реве. Абе котак, не плачи, ето аз съм тук.
Ох, лелееее какво да го правя сега! Боли ме глава, уморена съм! стига си ревал! Уфффф. ами сама се насадих, хайде ела да те гушна! Аууу ужас! Ами ти имаш бълха бе коте! Айде добре ,че съм ти взела пудра - охаа пиличаш на брашнен чувал сега! като скочиш и след теб остава петно прах и се вдига облак пудра! Хаахаха! много си смешен!
А, какво стана, ох мног си мил, как се галиш в краката ми! Даа, сега вече аз съм твоята майка! И тук вече се разревах! колко миличко е да се гуши в теб едно малко пухкаво създание и въпреки, че не те познава да ти показва, че ти се доверява и оставя живота си и грижите по него изцяло в твои ръце!
Айде котак, да дремнем малко,а?!
ехааа спали сме почти два часа!
и пак се събуждаме с мяучене! ох, какво пък сега?!
Изнервя ме чувствто, че не мога да ог разбера какво иска. дали плаче за майка си, дали за братчето си, дали не му харесва тук, дали не е гладен, ами данеби да го боли- кажи бе котак какво ти има?!
Тц! рев и това е !
Чак се чувствам щастлива като успях да го заиграя и само от време на време го вдигах към уеб камерата да го покажа на някой приятел.... Така си премина блажено следобеда. редувахме игри и сън. Най-се плашех от вчерта. как ли ще изкараме? ще спи ли нормално? ше видим!
Заспали сме пред телевизора. в просъница усещах, че и Томи кърти яко и се кефех, че няма да го играя майка. Аха, така си беше точно до към 3 часа, когато нашия малък герой се наспа и реши, че ще си играе. Ок, това не ме бърка, да играе. Щом не мяука е добре. Нооо (мразя го това Но) трбваха ми минутки да разбера, че играчката всъщност съм АЗ! Ужас! косата ми се оказа много интересно занимание на котака, ако можеше да го препарирам в този момент! спи ми се, бе Томи, а с котка на главата не мога да спя! Или аз съм се предала или той се е уморил, но съм заспала. Споки- само за 2- 3часа, че ето удари 6 и бебока е вече гладен и пак му се играе. Ставам в просъницаи му слагам манджа! Мисля си, че сега разбрах какво имаше предвид жената, като ме пита дали ще го гледам добре. Да, ще го гледам, ама няма да му прислужвам! Дребния да можеше поне да не мяука толкова!
Позаспала съм и към 8 вече станах за работа. хайде, коте, коридора, банята и кухнята (в, която така или иначе няма никаква храна) са твоя територия- другто е за Чушка (костенурката). и да слушаш. Аз отивам на работа! Малееее, рев, рев, рев! Котешки писъци и моето свито сърце! какво да правя- оставих го!
ДЕН 2
Прибирам се от работа и даси призная, въпреки безсънната нощ нямам търпение да видя мъника! Още от асансьора чувам познато мяучене! Опс, горките съседи! Дали цял ден е плакал так- не е възможно!
Отварям и се моля да няма щети и неприянти изненади- е, добре е-няма! бебока е гладен и въпреки, че държи да ми се оплаче колко мъчно му е било, се нахвърля на хранта, като между хапките продължава да издава смешни звуци.
Влади, който днес среща Томи за пръв път ми се струва, че хареса мъника, но въпреки това не е много щастлив от присъсвието му вкъщи ;-(
Ами, добре хапанхме, зяпаме Тв, мъника играе- идилия. Тайничко се кефя когато дребчо отиде да спи в краката на Влади и сякаш напук му показваше, че го обича, дори да е по котешки. Владо и тй се равеше, че не му пука много, ама стоеше мирно да не бута бебо докато спи.
А колко се смяхме като решихме да го пробваме дали ще спи в коридора докато ние сме в другата стая! Неземни викове! Боже, от къде го взе тоз глас тва малкото- ревеше все едно го дерат! Ние хем се смяхме, хем с тъга установихме, че оттърване няма!
Айде да си лягаме. Аз строго заявявам, че Томи няма да спи при нас в леглото. и наиситна го мисля- не ми се ще в някои интимни моменти да си имаме компания- така де, мястото на котака не е при нас. Да имаше как и той да го разбере! то не беше рев, молби, мяукане, мъркане, скимтене. Не го пуснах при нас и гордо заспах в тишина. Коте се разсърди и заспа някъде из къщата. За миг си помислих, че възпитателските ми качества рабоят и успях да покажа и на любимия ми мъж, че няма да допусна лиготии с котака.
2 часа посреднощ- мяу, мяу, мяу, мяуууу, мяу, мяу, мяу, мяууууу, туп, трак, мяу, мяу, скръц, мяуууу
- тоз дребния кво иска?
- незнам
- аз ще ти кажа -иска при нас.
- няма да го пусна.
- както решиш
и двамата в един глас:
-шшшшшшшт
тишина..... за около 2 секунди..... мяу, мяу, мяу......
ставам като сумнанбул отивам до кухнята, показвам храната. Яде! добре, защо подяволите не дойде сам. Знаеш къде ти е купата. Запътвам се към спалнята с надеждата, че ще миряса. Хм, още мялко порева и заспа. Ох, добре!
04:40- мяу, мяу, мяу, мяу
Усещам, че на Владо му прикипява, но се сдържа. Спи ми се! Котак млъни бе! няма да спиш при нас! мяу, мяу, мяуууу
Едно си знае баба ендо си бае. Айде пак в просъница до кухнята- не е гладен, не пие вода. Тоз път му се играе. Няма да играем! Лягам! мяукането не спира. Владо мърмори, аз се изнервям, спи ми се! Шъткаме, съскаме, пъдим го- не! Той иска при нас! Пак ставам, слагам го на дивана да спи. докато се обърна е пак по петите ми! Иска на леглото при нас! Не! Няма! Нали ще го играя възпитател! Няма да спи при нас!
05:20- мяукането от одеве още не е спряло! Владо му позволи да остане в краката ни. Тишина!
- Къде е?
- Ей тка в краката ни.
- кво да прайм?
- нищо, айде аостави го, не виждаш ли, че иска тука
- е, да де ама нали съм му майка и не искам да спи при нас.
- айде, айде, виж, че мълчи сега. дай да спим сега.
- добре! айде лека
08:00
- айде бе котак, ставай! баси мързела!
Ами така е! В края на краищата бебок ни опъна нервичките както той си знае и вместо ние него да възпитаваме той възпита нас. А сега на всичко отгоре го мързи и не му се става!
В кухнята стана тълпа- не стига, че ние двамата още дремейки си правим кафе, ами Томи също чака за микровето да му се стопли закуската. После опашката се пренася пред банята- бебето и то сутрешния тоалет оправя и хме ни е ад за пропуснатите часове сън, хем ни е мило да го гледаме колко старателно рови пясъка и после се мие. И както си го гледкма си мися- ами ако беше истинско човешко бебе и трябва цял ден да правим онези гимнастики- сън, ядене, игра. Настръхвам и ме обземат противоречиви чувства!
Айде коте, още малко игра и ние пак отиваме на работа! Ти пази къщата и не плачи!
снимки